от Андреас Пеглау
(Не успях да провери този текст, преведен автоматично от DeepL. Моля за извинение за грешките и неточностите, които със сигурност се съдържат в него.)
Откакто съществуват хората…[1]
„Война е организиран конфликт, в който се използват значителни средства, оръжия и насилие и в който участват колективи, действащи по план. Целта на участващите колективи е да наложат своите интереси. […] Насилието, което се извършва за тази цел, е насочено към физическата неприкосновеност на противниците и води до смърт и наранявания.“ Wikipedia[2]
От древногръцкия философ Хераклит (около 520 г. пр.н.е. – 460 г. пр.н.е.) е предадена следната мисъл: „Войната е баща на всички.“[3] През 1642 г. английският философ Томас Хобс пише за „войната на всички срещу всички“ като първоначално, естествено състояние. [4] Почти 300 години по-късно Зигмунд Фройд се позовава на друго изказване на Хобс и твърди: „Човекът е вълк за човека“, „диво животно, което не познава милосърдие към собствения си вид“, основаващо се на „първична“ – т.е. предопределена, вродена – „враждебност на хората един към друг“. [5]
Ако беше така, не бихме се замисляли как възникват войните или чии интереси се реализират във войните: просто е заложено в гените ни… Това би означавало също, че войните са почти неизбежни в дългосрочен план. А ако изобщо е възможно да се избегнат, то е само с цената на потискане на истинската ни природа, на „наклонностите“ ни. Weiterlesen

